Татяна Байкушева

        На морския бряг край Китен, обшина Приморско, се намира една от най - добре запазените крепости по Южното Черноморие - Урдовиза. Въпреки че е на метри от оживеното курортно селище, тя е и една от най - малко познатите. Дори за туристите, които имат особен интерес към подобни обекти. За специалистите обаче не е тайна, че тук тепърва предстои да бъдат направени изключително интересни открития. 

      Според една легенда, гръцкият върховен бог Зевс имал връзка с простосмъртна жена, от която му се родили три красиви дъщери – Сиза, Агата и Виза. Зевс се ядосал на дъщерите си и ги изгонил от свещената планина Олимп. Трите сестри се разделили и всяка от тях основала по едно селище: Сиза основала Созопол, Агата - Агатопол /Ахтопол/, а Виза - Урдовиза.

      Друга легенда, свързана с крепостта Урдовиза, е тази за красивата болярска дъщеря Стана Урдовиза. Тя разказва, че когато султан Мурад (турски султан от 1359 година, който слага началото на османското завладяване на Балканския полуостров) превземал странджанските крепости, обсадил селището - крепост Урдовиза. Там живеела Стана. Тя била толкова красива, че султанът бил омагьосан от нейната хубост. Предложил ѝ да стане негова съпруга. Натъжила се девойката - не искала да напусне родната земя. Но разбрала, че участта ѝ вече е предначертана. И поставила условие да ѝ  бъде изпълнено едно желание: земята, която можел да обиколи ездач на кон от изгрев до залез слънце, да бъде освободена от всички данъци на империята. Султанът приел. В ранна утрин Стана Урдовиза поела с “хвърковат” кон на югозапад и през целия ден прехвърляла гористите баири и долове. Жребецът се обливал в пяна, ала Стана бързала... Привечер била заобиколила селата Урдовиза, Ургари (дн. Българи), Мързево (дн. Кондолово), Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла вода и още няколко други в югозападна посока – общо 17 села. Препуснала с последни сили по гористото странджанско било към черноморския бряг. Когато стигнали до залива, конят и красивата болярка от преумора намерили смъртта си. Влюбеният в девицата владетел удържал думата си и освободил от данъци хората, живеещи в обходените от любимата му села. Оттогава заливът носи името Атлиман (Конски залив), а областта, която Стана успяла до обиколи, нарекли Хасекия – привилегирована земя. Архивите сочат, че легендата описва истинска история. Последният пазител на султанския ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията бил хаджи Стоян от странджанското село Звездец. Документът обаче бил унищожен през 1845 година при убийството на хаджи Стоян, който до последния си дъх го съхранявал като най- голяма ценност.

     Проучването на крепостта Урдовиза започват пионерите в археологията у нас- братята Херменглид и Карел Шкорпил през осемдесетте години на XIX- ти век. През 1891 година те описват откритите на крайбрежните скали укрепителни съоръжения като " мощен крепостен зид / с ширина до три метра/, дълъг до сто разкрача" и "две полукръглести кули, отстоящи на четиридесет разкрача една от друга". Намират останки от църква и жилищни сгради. Отбелязват, че от външната страна на стената е имало голям защитен окоп. Правят и много точни скици на това, което са видели. 

      До наши дни на повърхността на земята са се запазили една малка част от тези изключително интересни древни строежи. Човешката дейност и ерозията са променили мястото. Почти сто години по- късно археолозите преоткриват крепостта и възобновяват изследването и. Най- новите проучвания извършва археологът Методи Даскалов и екипът му. В периода от 2006 до 2008 година са извършени поредица от археологически разкопки и анализ на събраната информация. Разкрити са нови части от крепостната стена и съоръженията към нея. Извършени са геофизични изследвания, направена е пълна архитектурна и геодезична документация. Установено е, че най- северната част от градежа е разрушена при прокарването на канализацията на комплекса, на чиято територия се намират руините. 

      Най - ранното регистрирано обитаване на мястото се отнася към периода V - ти- IV-ти век преди Хр. Според археолозите крепостната стена е строена по времето на император Анастасий /492 - 518 г./. През различни епохи, може би след сражения, тя е била ремонтирана. За това специалистите съдят по откритите различни по състав спойки между градивни елементи в строежа. Впечатляващ е фактът, че строителите на зидовете са използвали новаторска за времето си техника за градеж, наречена Опус микстум (на латински: Opus mixtum). Това е техника в строителството на зидани конструкции, при която се редуват хоризонтални ивици от opus reticulatum и opus latericium. Целта на тези техника е да се избегне напукване и разрушаване. Стените, изградени с opus reticulatum имат тенденцията да се разрушават диагонално, но чрез вмъкването на хоризонтални пояси от opus latericium, структурните поражения при напукване се редуцират значително. Използването ѝ прави големите сгради по-устойчиви на земетресения. Находките от плоско прозоречно стъкло свидетелстват, че сградите са били с остъклени прозорци. Крепостната стена със своите две кули е представлявала сигурна защита за обитателите на днешния полуостров Урдовиза в продължение на осем столетия.

       По време на разкопките археолозите успяват да разкрият останките от някогашен склад за провизии, в който в питоси /големи глинени съдове/, обитателите на крепостта са съхранявали зърно и други хранителни продукти. Открити са монети от времето на императорите Аркадий Теодосий II /425 - 450 г./, Марциан /450 - 457 г./, Анастасий /492 - 518 г./ и Алексий I Комнин /1092 - 1118 г/ .

     Местните жители активно са търгували с Константинопол, с градовете от Мала Азия и Северна Африка. За това свидетелстват находки от битова керамика от това време, амфори, стъклени съдове, разнообразни керамични лампи и фрагменти от съдове с украса - кръстове, човешки лица, изображения на животни. От тукашното пристанище към света са потегляли кораби, натоварени с дървени въглища, вино, различни хранителни продукти.

      Монети от времето на императорите Василий I Македонец и Лъв VI свидетелстват за това, че крепостта е функционирала активно през десети век и че населението ѝ е получавало свежи финансови постъпление от Константинопол. Най - значителният средновековен пласт е от края на XI - XIII век.  Той е с дебелина около един метър. В него са намерени останки от каменна настилка от необработени плоски камъни. Луксозните изделия и множеството монети открити в този земен пласт по време на сондажите свидетелстват за период на стопански подем. Тези археологически факти се потвърждават от писмени сведения- пътеписите на арабския пътешественик Ал- Идриси. Той описва тукашното пристанище под името Оркуиза. 

      Откритите пещи за изпичане на съдове и намерените керамични фрагменти показват, че в края на XIII и през XIV век тук се е развивало грънчарството. Находките сочат, че местните грънчари са владеели тънкостите в изработката на красивата сграфито керамика - сложно изкуство, чиито тайни са владеели малко майстори. 

      Според изследователите, голяма част от най - интересните находки в района на крепостта Урдовизаза вероятно са под водата. Изучаването им обаче е труден и дълъг процес.Те обаче са сигурни, че в района тепърва предстои да бъдат направени големи открития.